Окончателното ръководство за лозаризма
Окончателното ръководство за лозаризма
Blog Article
Автор: проф. д-р Златко Прцуловски, доцент на Факултетот за земјоделски науки и храна
Лозарството е занаят и като всеки такъв си има тънкости. Изисква много практика, докато го овладееш, но и не малко теоретични знания относно спецификите за отглеждането на добра реколта грозде: място за засаждане, почва, климат, капково напояване, пръскане против вредители и резитба с качествени лозарски инструменти. Нека проследим някои от тях… Свързани продукти
За повеќе информации, погледајте ги Условите на употреба.
По дисциплината „Основи на лозарството“, студентите получават познания за състоянието и тенденциите в развитието на лозарството в България, Европа и света, разпространението и значението на лозовото растение.
Моля, подобрете статията или изяснете спора на беседата ѝ.
Климатичните аномалии и променящите се потребителски нагласи се отразяват тежко на винопроизводителите, като някои дори не са в състояние да поддържат винарните си работещи.
В отговор на наши читателки, които желаят и в селските си къщи да отгледат лоза, ще отговорим:
Изследва се произхода и разпространението на лозата, биология на лозата (морфологичен строеж), екология на лозата (климат и микроклимат, географска ширина, надморска височина, близост до водни басейни, релеф, изложение и почва), размножаване на лозата, създаване на лозя, резитба и формиране на лозата, отглеждане на плододаващи лозя, беритба и съхраняване на гроздето и ампелография (сортове грозде).
Промените в климата оказват най-значимо влияние върху фенологията на лозовото лозарство растение. В много райони на страната се отчита по-ранно настъпване на вегетацията при отделните сортове лози и вследствие на по-високите температури самите фенофази протичат по-кратко. По-ранното начало на вегетацията при лозата често я поставя при висок риск от поражения от късен пролетен мраз, особено в някои райони на Северна, Северозападна и Източна България или в различни котловинни зони.
Во калнедарот на лозарот спаѓаат изучувањето на грозјата кои се берат и се пренесуваат до винаријата, кастрење на лозници зимно време, орање на почвата за нејзино растресување и откривање на основата на лозниците, нивно процветување и цветање и кастрење на лозниците за добивање на грозје летно време. Лозарите не се винари бидејќи тие не ги прозиведуваат вината, туку само го надгледуваат и изучуваат процесот на растење.
Автор: Юлиана Стоичкова Юлиана Стоичкова завършва Факултета по журналистика на СУ „Св. Климент Охридски“. Дълги години се занимава с печатни медии в областта на градинарството и цветарството.
Ново: Данъчните ще разрешат стоката да излиза от градините без точно тегло
Светлана Боянова: Браншът се нуждае от втори транш по Украинската помощ, става дума за оцеляване
Лозарството в България – състояние, перспективи и фитосанитарни проблеми